Цъфнали са на прозорец,
Случайно аз оттам минах,
Разболях се кат ги видях.
Не ще мина вече от тамо,
Ще цъфтят ли аз не питам,
Сън сънувам тия ружи,
По-добре да ги не виждам.
Тъжен ден, камбани бият –
Днес се жени мойта мила,
Дали от очи й черни
Ще да капнат две сълзици.
Само веднъж ружа цъфти,
Само веднъж сърце страда,
Кажете й, до кат умра
Само нея аз ще любя.
Мдааа... Обичах ружите още преди да разбера какво са точно, защото много харесвам тази песен. Разбира се, в нея става дума за други ружи, не за дървовидните, но думата винаги ми вика тази асоциация.
А тях внезапно забелязах току в края на сезона им, когато вече тръгваха да прецъфтяват. Не че не съм ги виждала никога. Просто един ден не подтичквах нанякъде, ами вървях като човек (сигурно торбите са ми тежали повече от обичайното) и ми направи впечатление колко са много - по няколко пред всеки блок. И добре че успях да ги снимам още на другия ден, защото съвсем скоро след това Общината проводи едни юнаци с моторни резачки и от повечето и помен не остана...
Няма коментари:
Публикуване на коментар