Сред блоковете - дървовидна ружа / Hibiscus syriacus

Бели ружи, нежни ружи
Цъфнали са на прозорец,
Случайно аз оттам минах,
Разболях се кат ги видях.

Не ще мина вече от тамо,
Ще цъфтят ли аз не питам,
Сън сънувам тия ружи,
По-добре да ги не виждам.

Тъжен ден, камбани бият –
Днес се жени мойта мила,
Дали от очи й черни
Ще да капнат две сълзици.

Само веднъж ружа цъфти,
Само веднъж сърце страда,
Кажете й, до кат умра
Само нея аз ще любя.

Мдааа... Обичах ружите още преди да разбера какво са точно, защото много харесвам тази песен. Разбира се, в нея става дума за други ружи, не за дървовидните, но думата винаги ми вика тази асоциация.
А тях внезапно забелязах току в края на сезона им, когато вече тръгваха да прецъфтяват. Не че не съм ги виждала никога. Просто един ден не подтичквах нанякъде, ами вървях като човек (сигурно торбите са ми тежали повече от обичайното) и ми направи впечатление колко са много - по няколко пред всеки блок. И добре че успях да ги снимам още на другия ден, защото съвсем скоро след това Общината проводи едни юнаци с моторни резачки и от повечето и помен не остана...

Надявам се другото лято пак да избуят!

Винка (Vinca)

Сдобих се с микс от розови и бели винки набързо и леко необмислено. Наживо не бяха като на картинката, но все пак си ги харесах. Получих инструкции за много вода и пряка слънчева светлина. Аз нямах такова точно място и малко се притеснявах, докато го измисля.
От една страна виждах колко добре се развиват, от друга - нали имах инструкции?! Пък и с такива са пълни стотици улични саксии и сандъци - би трябвало да държат на всякакъв мор!
В крайна сметка открих слънчевото местенце и я навесих да се пържи.

Скоро разбрах, че е било грешка, но вече беше късно. Ето резултата, заснет след като я свалих преди поредната буря:

Потърсих информация (по-добре късно, отколкото никога) и се ядосах, че не го направих веднага. Сенчестото място се оказа по-доброто.
Само за дестина дни зад армираното стъкло винката започна да се отървава от жълтите си листа и да пуска нови свежи яркозелени листенца!

За този сезон свърши вече, но сега да видим за другото противоречие. Първоначалната информаци ябеше, че могат да зимуват на закрито и да си ги имам с години. Обаче като четох, пишеше друго, а именно, че по нашите земи няма условия за многогодишно отглеждане.
Избрала съм място за зимуване. След година пак ще пиша. Ако има за какво.

---
Точно на 15 септември получих много приятна изненада и от върбинката, така че дописах публикацията :)

Една бегония-саморасляк

Поне така ми се струва - че е бегония, от градинските. Появи се сякаш от нищото в саксията на скалните рози. Не мога да си представя как е попаднала там. И я видях когато вече дори цъфтеше. Все едно за една нощ израсна!
Подходих ентусиазирано и внимателно я извадих с коренчето:

После я посадих в пластмасова чашка и я поставих в кашпа, съгласно последното ми увлечение:

Докато разкажа историята й, тя започна да прецъфтява и повяхва, а и не знам каква трайност би могла да има, но макар за кратко, беше моя гордост:

Красавица!

Каланхое (Kalanchoe)

Обожавах каланхоетата. Преди години буквално се бях вманиачила в събирането на всички цветове. Това не беше така лесно както сега. Нямаше ги големите хипер-маркети за дома и градината, където днес мога да ида и да си купят 5 цвята в по 3 нюанса. Беше истинска мисия да се сдобия с бяло или жълто. И тъкмо бях успяла, и бяха тръгнали,  и имах грандиозни планове за тях... Изнесох ги на балкона - да напълнеят и заякнат за зимата, и за да не изгорят от слънцето, ги подредих край парапета, зад армирано стъкло. Толкова мислих, толкова се старах!
И тогава някой отгоре явно хвърли нещо, което... привлече ужасяваща колония хлебарки, която засякох да се укрива в... каланхоетата! :(
Толкова се шокирах, че не помислих. Грабнах една голяма торба, нахвърлях ги в нея и директно я свалих в контейнера. И никога повече не се реших да гледам каланхое. Знам, че онези гадини не бяха заради красивите ми цветенца, но... видя ли каланхое, полазват ме тръпки (да не казвам друго).
Обаче когато за рождения си ден получих това сладурче, направо се размекнах. И пак обмислям да си наредя различни цветове като дъгичка. Може да ми бъде мисия за догодина. Засега нека увардя това! Не съм го снимала в пълния му блясък - когато го получих. След прецъфтяването тъкмо посягах към ножицата да го подкастря малко, и видях, че има нови пъпчици, така че това е втората реколта. И продължава да цъфти, душичката ми!
Настанила съм го на слънчев прозорец без балкон отпред в компанията на още десетина други сукулентни, които ще представя по-нататък.

Каланхоето - колкото и невероятно да изглежда това, е сукулентно растение и следователно се гледа сравнително лесно. Не прави големи корени, т.е. не иска голяма саксия. Пие малко вода и може да бъде съсипано по-скоро с твърде много грижи, отколкото с липсата на такива. По-добре да попресъхне, отколкото да бъде преполято. Обича много слънце!

Понеже отдавна не съм гледала, направих бърза справка и тя казва през септември и октомври да си почине на тъмно, за да цъфти после през цялата останала част от годината. Ще видим!