Араукария за Коледа (Araucaria)

Имам си я от години и макар и да не е съвсем истинско коледно дръвче, съгласно нашите представи, араукарията ми обичайно съвсем успешно играе ролята в нашия дом.
Обикновено заема централно място и получава много украса, но този път официално нагиздихме една изкуствена елхичка, затова сега - скромно закичена, остана в своето ъгълче.

Араукарията е много непретенциозно и издръжливо растение, дори в нетипичните за вида си условия. Расте бавно, пресажда се през 3-4 години, вирее практически при всякакви условия. Условията, обаче, трябва да са стайни. За зимата е ясно, но пробвах да я гледам на балкон през лятото и беше грешка. Оцеля, но така прежълтя и пресъхна, че почти я бях отписала..
Клончетата са много нежни и лесно натежават от собствената си тежест. Напролет смятам да рискувам  и да ги подстрижа, че да видим как ще им се отрази.
Но дотогава има време, а засега Весела Коледа на всички!

Летен спомен...

Градински букет...

...голям и красив...

...дошъл от един прекрасен селски двор...

Самораслячето оцеля!

Моята малка изненада се държа много храбро. Обаче вървеше на залиняване. Като взе да застудява, прибрах я от балкона и я строих на един слънчев перваз. И тя живна! Израсна отново и дори цъфна, при това далеч по-обилно от преди.

И оцеля почти до края на октомври, когато при поредното рязко застудяване загина за една нощ :( Изчезна така внезапно, както се и появи...

Не знам ще избие ли отново, но много се надявам! Не защото е някакво чудо невиждано, а защото беше моето странно малко чудо!

Драцена / Dracaena

Драцените са най-милите, благодарни и непретенциозни растения след кактусите, които аз съм имала някога. И за разлика от кактусите могат да станат наистина големи и прекрасни.
Аз не искам това от тях, защото нямам място за прекалено големи и прекрасни разстения, но те много се стараят. И се налага да ги режа.
Моите живеят върху една средновисока секция и през няколко години избуяват до тавана, аз ги прерязвам под листната част и си я посаждам отново. Остатъка от стъблото понякога изхвърлям, но по-често успявам да отгледам отново до пускане на разклонение и спешно почвам да му търся нов дом. Обичайно намирам.
Защото драцените са просто прелестни!
Те са десетки, а може би дори стотици видове. Аз си имам трички от най-масовите. Представям ви ги:

Dracaena Massangeana
Dracaena Compacta
Dracaena Marginata

Отгледани в по-добри условия, отколкото предлагам аз, те, както изглежда, дори цъфтят. Никоя от моите никога не е правила дори опит да цъфне, но аз 1/ не губя надежда и 2/ си ги харесвам страшно много и така, защото обичам листните растения дори повече от цъфтящите.
Гледат се лесно, не искат много вода, нито често пресаждане. Понясат известно засушаване и виреят и далече от прозорец, макaр че май близо до такъв ще са по-красиви. И може и да цъфнат :) За последното, струва ми се, трябва да получат шанс да пораснат повече, а не да бъдат рязани отново и отново на всеки 3-4 години...

Калдаръмчета пред входа

Тъй и тъй съм на междублокова вълна...
Голямата градушка от преди няколко години опустоши всичко, що си имахме пред входа. Няколкото дървета рухнаха цели. На тяхно място сега се мъчат да се утвърдят някакви младички фиданки, а останалата растителност се крепи с променлив успех, лишена от закрилата на дървета над себе си. Засега само здравецът има някакъв шанс.
Затова огромна радост ми достави да видя как смело пробиха здравеца и треволяка и заискриха с цветовете си тези сладурчета:

Сред блоковете - дървовидна ружа / Hibiscus syriacus

Бели ружи, нежни ружи
Цъфнали са на прозорец,
Случайно аз оттам минах,
Разболях се кат ги видях.

Не ще мина вече от тамо,
Ще цъфтят ли аз не питам,
Сън сънувам тия ружи,
По-добре да ги не виждам.

Тъжен ден, камбани бият –
Днес се жени мойта мила,
Дали от очи й черни
Ще да капнат две сълзици.

Само веднъж ружа цъфти,
Само веднъж сърце страда,
Кажете й, до кат умра
Само нея аз ще любя.

Мдааа... Обичах ружите още преди да разбера какво са точно, защото много харесвам тази песен. Разбира се, в нея става дума за други ружи, не за дървовидните, но думата винаги ми вика тази асоциация.
А тях внезапно забелязах току в края на сезона им, когато вече тръгваха да прецъфтяват. Не че не съм ги виждала никога. Просто един ден не подтичквах нанякъде, ами вървях като човек (сигурно торбите са ми тежали повече от обичайното) и ми направи впечатление колко са много - по няколко пред всеки блок. И добре че успях да ги снимам още на другия ден, защото съвсем скоро след това Общината проводи едни юнаци с моторни резачки и от повечето и помен не остана...

Надявам се другото лято пак да избуят!

Винка (Vinca)

Сдобих се с микс от розови и бели винки набързо и леко необмислено. Наживо не бяха като на картинката, но все пак си ги харесах. Получих инструкции за много вода и пряка слънчева светлина. Аз нямах такова точно място и малко се притеснявах, докато го измисля.
От една страна виждах колко добре се развиват, от друга - нали имах инструкции?! Пък и с такива са пълни стотици улични саксии и сандъци - би трябвало да държат на всякакъв мор!
В крайна сметка открих слънчевото местенце и я навесих да се пържи.

Скоро разбрах, че е било грешка, но вече беше късно. Ето резултата, заснет след като я свалих преди поредната буря:

Потърсих информация (по-добре късно, отколкото никога) и се ядосах, че не го направих веднага. Сенчестото място се оказа по-доброто.
Само за дестина дни зад армираното стъкло винката започна да се отървава от жълтите си листа и да пуска нови свежи яркозелени листенца!

За този сезон свърши вече, но сега да видим за другото противоречие. Първоначалната информаци ябеше, че могат да зимуват на закрито и да си ги имам с години. Обаче като четох, пишеше друго, а именно, че по нашите земи няма условия за многогодишно отглеждане.
Избрала съм място за зимуване. След година пак ще пиша. Ако има за какво.

---
Точно на 15 септември получих много приятна изненада и от върбинката, така че дописах публикацията :)

Една бегония-саморасляк

Поне така ми се струва - че е бегония, от градинските. Появи се сякаш от нищото в саксията на скалните рози. Не мога да си представя как е попаднала там. И я видях когато вече дори цъфтеше. Все едно за една нощ израсна!
Подходих ентусиазирано и внимателно я извадих с коренчето:

После я посадих в пластмасова чашка и я поставих в кашпа, съгласно последното ми увлечение:

Докато разкажа историята й, тя започна да прецъфтява и повяхва, а и не знам каква трайност би могла да има, но макар за кратко, беше моя гордост:

Красавица!

Каланхое (Kalanchoe)

Обожавах каланхоетата. Преди години буквално се бях вманиачила в събирането на всички цветове. Това не беше така лесно както сега. Нямаше ги големите хипер-маркети за дома и градината, където днес мога да ида и да си купят 5 цвята в по 3 нюанса. Беше истинска мисия да се сдобия с бяло или жълто. И тъкмо бях успяла, и бяха тръгнали,  и имах грандиозни планове за тях... Изнесох ги на балкона - да напълнеят и заякнат за зимата, и за да не изгорят от слънцето, ги подредих край парапета, зад армирано стъкло. Толкова мислих, толкова се старах!
И тогава някой отгоре явно хвърли нещо, което... привлече ужасяваща колония хлебарки, която засякох да се укрива в... каланхоетата! :(
Толкова се шокирах, че не помислих. Грабнах една голяма торба, нахвърлях ги в нея и директно я свалих в контейнера. И никога повече не се реших да гледам каланхое. Знам, че онези гадини не бяха заради красивите ми цветенца, но... видя ли каланхое, полазват ме тръпки (да не казвам друго).
Обаче когато за рождения си ден получих това сладурче, направо се размекнах. И пак обмислям да си наредя различни цветове като дъгичка. Може да ми бъде мисия за догодина. Засега нека увардя това! Не съм го снимала в пълния му блясък - когато го получих. След прецъфтяването тъкмо посягах към ножицата да го подкастря малко, и видях, че има нови пъпчици, така че това е втората реколта. И продължава да цъфти, душичката ми!
Настанила съм го на слънчев прозорец без балкон отпред в компанията на още десетина други сукулентни, които ще представя по-нататък.

Каланхоето - колкото и невероятно да изглежда това, е сукулентно растение и следователно се гледа сравнително лесно. Не прави големи корени, т.е. не иска голяма саксия. Пие малко вода и може да бъде съсипано по-скоро с твърде много грижи, отколкото с липсата на такива. По-добре да попресъхне, отколкото да бъде преполято. Обича много слънце!

Понеже отдавна не съм гледала, направих бърза справка и тя казва през септември и октомври да си почине на тъмно, за да цъфти после през цялата останала част от годината. Ще видим!

Каменно цвете (Gloxinia)

Каменното цвете е голяма красота. Огромен цвят - ярък и траен, обичайно изобилен. На теория цяло лято трябва да красят прозореца. Уви, макар да имах около 8 саксии с 4-5 различни цвята, тази година едвам успях да им се порадвам. Вероятно защото миналата есен не пожелаха да заспят - даже едно лилаво цъфтя по Коледа.
Затова вчера ги изрязах до дъно и ги приспах. Поне така се надявам. Това са последните 2 цвята, след които започнах засушаването.

Каменното цвете обича много светлина и доста поливане, а малко наторяване никога не вреди.
За да цъфти, трябва да се засуши наесен и след изсъхването на листата да се прибере на тъмно и хладно място. Понеже моите не изсъхнаха миналата есен, сега реших да не рискувам, а направо ги изрязах и прибрах в тъмно и по-хладно кътче, което да се разхлади още с напредването на есента, зимата и пр. Докато спят, се поливат рядко и по съвсем мъничко. Дано да уцеля! Така ми се иска следващото лято да цъфтят истински!

За да не се изтощава растението и цветът да ме радва максимално дълго, аз ги режа, след като се разтворят наппълно, което отнема няколко дни след разпукването на пъпката. Слагам цветовете във вазичка или чаша и сменям водата през няколко дни.

Това е от пиковия момент за сезона - резултат от 3-4 саксии. Останалите цветове изобщо не пожелаха да направят дори по една пъпка, а на тези, които все пак цъфтяха, поне половината пъпки загинаха, без да пораснат.
Пожелавам си догодина по същото време да покажа много снимки и малко думи!

Чаши-кашпи

Имаме вкъщи доста красиви двойки чаши. Някои са празнични подаръци, други са сувенирни, но така или иначе, заедно с другите единични чаени чаши, са твърде много. За чаши. Но ми хрумна, че могат да бъдат чудесни кашпи за малки растения.
Засадих в тях от любимите си сукулентни, както и издънките на любимата ми бегония и ги настаних удобно на любимите си рафтчета заедно с любимите си гювечета :)
Не са ли прекрасни?!

Миг на вдъхновение - сукулентни

Така се вдъхнових, че не помислих къде ще сложа готовия продукт... Затова снимката е на прозореца... И засега току местя чашата, за да не пострада творението ми.
Самата чаша е от някакъв несполучлив подарък, а декорацията й - от единствения ми опит да се занимавам с декупаж... Е, най-после е съвършена, макар и все още без място :)

Един кактус

Както вече споделих, кактусите са ми любими, но - срам, не срам, не знам конкретното име на нито един. А аз ги имам доста.
Този тук цъфтя продължително и много красиво напоследък, но аз пропуснах да го снимам в най-красивата му фаза. Както и да е, наличието на цветове точно в този момент му отреди честта да е първият, представен  в блога, а също така да стане и корица.
Кактусите по правило са лесни за гледане, а този е един от най-лесните, които съм имала някога. Дали защото е много месест и компактен, дали защото има доста лоши бодлички, или пък защото е със сравнително бавен метаболизъм (бавнорастящ е), но не иска почти никакви грижи, вирее навсякъде, може да не се пресажда 5-6 години, че и повече, а цъфти обилно и красиво - ежегодно.

---
В ъгълчето на снимката се вижда малко от споменатите панички, в които са засадени върбинките.

Върбинка (Verbena)

Прихванах я почти на шега. Откопаха ми 5 стръкчета от една градина, а аз нямах съндъче под ръка, нито време да ида да си купя. Пред риска да умрат в торбичката си, подходих творчески. Озърнах се с какво разполагам и видях 5 странни панички, които незнайно отде са се взели, но които все не изхвърлям. Или са капаци от нещо, или неуспешна покупка на мъжа ми с цел да си държи дребни чаркове в тях - все едно, грозни и неудобни са, но понеже са нови, някак си не са стигнали до боклука...
Та, без дори да ги продупча, ги напълних с пръст (с по няколко камъчета на дъното) и боднах стръкчетата върбинка в тях - всяко в отделна, естествено. Не бях взела инструкции за отглеждане и не потърсих такива, защото нямах голяма надежда да оживеят. Сложих ги на слъце на балкона и започнах да ги поливам редовно, но по малко - нали "саксиите" им си нямат дупки.
Но те бяха добри с мен. Живнаха почти веднага и много скоро имах първия цвят. Една по една всичките цъфнаха. Като прецъфтяха, орязах ги и продължих по същия начин. Една изсъхна, но другите пуснаха издънки и израстъци и започнаха втори цъфтеж.
Листата и стъблата им се доста измъчени, така че в края на сезона вероятно всичко ще замине в кофата, но аз включих Върбинката в списъка си с красиви и непретенциозни градинско-балконски радости. И другата пролет смятам да си засадя правилно колкото различни цветове успея да си набавя.

---
P.S. 20.09.2017
До края на август върбинките една по една се предадоха, повяхнаха и изсъхнаха. Освен една.
На 15 септември наболите пъпчици се оцветиха в яркорозово. На следващата сутрин имах това:

След още ден-два - това:

А от тази сутрин вече мога да се радвм на тази красота:

Обичам я!

---
А после цъфна друго клонче...

 ...и на 25/09 вече изглежда така:

Еустома (Eustoma)

Моята любов са кактусите и сукулентните, но понякога и някоя друга красавица се настанява в сърцето ми. Този сезон това е Еустомата. Купих си лилавата (защото това е любимият ми цвят) от супермаркета миналата година и я презимувах успешно - в разрез с всички правила, които прочетох пост-фактум. А аз ги четох, откак тя цъфна отново напоследък. И стана просто неустоима! Затова сега й купих другарчета (розова и бяла) - отново от супермаркета, и стискам силно палци да са така сговорчиви и държеливи като нея. Защото панелното ми балконче направо светна с тях! А цветовете са много и дълготрайни, а и се отварят поетапно, така че мога да им се радвам цяло лято!
Заканила съм се да им осигуря правилно зимуване. Дано това не развали работата!

И така, според всичко, което прочетох, правилното отглеждане на Еустома изисква много и пряка слънчева светлина, но аз установих, че когато я сложа зад армираното стъкло на балкона, тя се чувства значително по-добре.
За поливането казват да е умерено, но аз я поливам по-обилно и тя очевидно ми се отблагодарява.
За зимуването... инструкциите са да се изреже ниско и да "спи" на тъмно и хладно място с минимално поливане. В никакъв случай навън, защото растението е южно! Аз смятам да ги спазя тази зима, но миналата - съвсем само по усет, просто отрязах прецъфтелите цветове и я преместих от балкона на стълбите. Там вероятно случайно съм уцелила относително верните температура и осветеност, но я поливах щедро цяла зима, даже чат-пат със сигурност съм я преполивала, защото мястото й ми беше малко неудобно за достъп и наливах напосоки.
Така че, аз считам, че Еустомата е яко и адаптивно растение, което носи много радост в дома.