Бугенвилии от Китен

 

Бугенвилия или бугенвилея (Bougainvillea). Скъп спомен от Китен, морето и лятото...

Пасифлора - летен спомен

 

Пасифлората, известна още като страстниче (Passiflora), която срещнах за първи път на живо през изминалото лято на морето. Срещата ни беше в един необяснимо студена сутрин по време на иначе слънчевата ни почивка.

Петунии - / Petunia

Най-красивата ми балконска радост за сезона...
Прелестни петунии в 3 цвята.

А каквото бурите окършат...

Бегонии

Тази бегония крея с години в хола. И понеже забелязах, че всичко креещо видимо живва, като го преместя на стълбищната площадка... ето я цъфти като полудяла от седмици!

Опитвам се да развъдя и тези две красавици. Мисля, че има надежда.

Тази пък е много стара и стана огромна, откак я преместих в голяма саксия.

От нея се родиха тези двете, както и още много подобни.

 Сега изглежда малко рехава, но мисля, че скоро пак ще избуи.

Тази пък я отглеждам с променлив успех. Била е и огромна, буйно цъфтяща и едвам спасявана от последно мижаво стръкче. Сега сме в някаква междинна фаза - спасявам последно стръкче, което поне не е съвсем жалко.

А онази малка радост, появила се от нищото, както даваше вид на голям куражлия, за съжаление, както дойде, така си и отиде...

Летен спомен...

Градински букет...

...голям и красив...

...дошъл от един прекрасен селски двор...

Калдаръмчета пред входа

Тъй и тъй съм на междублокова вълна...
Голямата градушка от преди няколко години опустоши всичко, що си имахме пред входа. Няколкото дървета рухнаха цели. На тяхно място сега се мъчат да се утвърдят някакви младички фиданки, а останалата растителност се крепи с променлив успех, лишена от закрилата на дървета над себе си. Засега само здравецът има някакъв шанс.
Затова огромна радост ми достави да видя как смело пробиха здравеца и треволяка и заискриха с цветовете си тези сладурчета:

Винка (Vinca)

Сдобих се с микс от розови и бели винки набързо и леко необмислено. Наживо не бяха като на картинката, но все пак си ги харесах. Получих инструкции за много вода и пряка слънчева светлина. Аз нямах такова точно място и малко се притеснявах, докато го измисля.
От една страна виждах колко добре се развиват, от друга - нали имах инструкции?! Пък и с такива са пълни стотици улични саксии и сандъци - би трябвало да държат на всякакъв мор!
В крайна сметка открих слънчевото местенце и я навесих да се пържи.

Скоро разбрах, че е било грешка, но вече беше късно. Ето резултата, заснет след като я свалих преди поредната буря:

Потърсих информация (по-добре късно, отколкото никога) и се ядосах, че не го направих веднага. Сенчестото място се оказа по-доброто.
Само за дестина дни зад армираното стъкло винката започна да се отървава от жълтите си листа и да пуска нови свежи яркозелени листенца!

За този сезон свърши вече, но сега да видим за другото противоречие. Първоначалната информаци ябеше, че могат да зимуват на закрито и да си ги имам с години. Обаче като четох, пишеше друго, а именно, че по нашите земи няма условия за многогодишно отглеждане.
Избрала съм място за зимуване. След година пак ще пиша. Ако има за какво.

---
Точно на 15 септември получих много приятна изненада и от върбинката, така че дописах публикацията :)

Каланхое (Kalanchoe)

Обожавах каланхоетата. Преди години буквално се бях вманиачила в събирането на всички цветове. Това не беше така лесно както сега. Нямаше ги големите хипер-маркети за дома и градината, където днес мога да ида и да си купят 5 цвята в по 3 нюанса. Беше истинска мисия да се сдобия с бяло или жълто. И тъкмо бях успяла, и бяха тръгнали,  и имах грандиозни планове за тях... Изнесох ги на балкона - да напълнеят и заякнат за зимата, и за да не изгорят от слънцето, ги подредих край парапета, зад армирано стъкло. Толкова мислих, толкова се старах!
И тогава някой отгоре явно хвърли нещо, което... привлече ужасяваща колония хлебарки, която засякох да се укрива в... каланхоетата! :(
Толкова се шокирах, че не помислих. Грабнах една голяма торба, нахвърлях ги в нея и директно я свалих в контейнера. И никога повече не се реших да гледам каланхое. Знам, че онези гадини не бяха заради красивите ми цветенца, но... видя ли каланхое, полазват ме тръпки (да не казвам друго).
Обаче когато за рождения си ден получих това сладурче, направо се размекнах. И пак обмислям да си наредя различни цветове като дъгичка. Може да ми бъде мисия за догодина. Засега нека увардя това! Не съм го снимала в пълния му блясък - когато го получих. След прецъфтяването тъкмо посягах към ножицата да го подкастря малко, и видях, че има нови пъпчици, така че това е втората реколта. И продължава да цъфти, душичката ми!
Настанила съм го на слънчев прозорец без балкон отпред в компанията на още десетина други сукулентни, които ще представя по-нататък.

Каланхоето - колкото и невероятно да изглежда това, е сукулентно растение и следователно се гледа сравнително лесно. Не прави големи корени, т.е. не иска голяма саксия. Пие малко вода и може да бъде съсипано по-скоро с твърде много грижи, отколкото с липсата на такива. По-добре да попресъхне, отколкото да бъде преполято. Обича много слънце!

Понеже отдавна не съм гледала, направих бърза справка и тя казва през септември и октомври да си почине на тъмно, за да цъфти после през цялата останала част от годината. Ще видим!

Каменно цвете (Gloxinia)

Каменното цвете е голяма красота. Огромен цвят - ярък и траен, обичайно изобилен. На теория цяло лято трябва да красят прозореца. Уви, макар да имах около 8 саксии с 4-5 различни цвята, тази година едвам успях да им се порадвам. Вероятно защото миналата есен не пожелаха да заспят - даже едно лилаво цъфтя по Коледа.
Затова вчера ги изрязах до дъно и ги приспах. Поне така се надявам. Това са последните 2 цвята, след които започнах засушаването.

Каменното цвете обича много светлина и доста поливане, а малко наторяване никога не вреди.
За да цъфти, трябва да се засуши наесен и след изсъхването на листата да се прибере на тъмно и хладно място. Понеже моите не изсъхнаха миналата есен, сега реших да не рискувам, а направо ги изрязах и прибрах в тъмно и по-хладно кътче, което да се разхлади още с напредването на есента, зимата и пр. Докато спят, се поливат рядко и по съвсем мъничко. Дано да уцеля! Така ми се иска следващото лято да цъфтят истински!

За да не се изтощава растението и цветът да ме радва максимално дълго, аз ги режа, след като се разтворят наппълно, което отнема няколко дни след разпукването на пъпката. Слагам цветовете във вазичка или чаша и сменям водата през няколко дни.

Това е от пиковия момент за сезона - резултат от 3-4 саксии. Останалите цветове изобщо не пожелаха да направят дори по една пъпка, а на тези, които все пак цъфтяха, поне половината пъпки загинаха, без да пораснат.
Пожелавам си догодина по същото време да покажа много снимки и малко думи!

Върбинка (Verbena)

Прихванах я почти на шега. Откопаха ми 5 стръкчета от една градина, а аз нямах съндъче под ръка, нито време да ида да си купя. Пред риска да умрат в торбичката си, подходих творчески. Озърнах се с какво разполагам и видях 5 странни панички, които незнайно отде са се взели, но които все не изхвърлям. Или са капаци от нещо, или неуспешна покупка на мъжа ми с цел да си държи дребни чаркове в тях - все едно, грозни и неудобни са, но понеже са нови, някак си не са стигнали до боклука...
Та, без дори да ги продупча, ги напълних с пръст (с по няколко камъчета на дъното) и боднах стръкчетата върбинка в тях - всяко в отделна, естествено. Не бях взела инструкции за отглеждане и не потърсих такива, защото нямах голяма надежда да оживеят. Сложих ги на слъце на балкона и започнах да ги поливам редовно, но по малко - нали "саксиите" им си нямат дупки.
Но те бяха добри с мен. Живнаха почти веднага и много скоро имах първия цвят. Една по една всичките цъфнаха. Като прецъфтяха, орязах ги и продължих по същия начин. Една изсъхна, но другите пуснаха издънки и израстъци и започнаха втори цъфтеж.
Листата и стъблата им се доста измъчени, така че в края на сезона вероятно всичко ще замине в кофата, но аз включих Върбинката в списъка си с красиви и непретенциозни градинско-балконски радости. И другата пролет смятам да си засадя правилно колкото различни цветове успея да си набавя.

---
P.S. 20.09.2017
До края на август върбинките една по една се предадоха, повяхнаха и изсъхнаха. Освен една.
На 15 септември наболите пъпчици се оцветиха в яркорозово. На следващата сутрин имах това:

След още ден-два - това:

А от тази сутрин вече мога да се радвм на тази красота:

Обичам я!

---
А после цъфна друго клонче...

 ...и на 25/09 вече изглежда така:

Еустома (Eustoma)

Моята любов са кактусите и сукулентните, но понякога и някоя друга красавица се настанява в сърцето ми. Този сезон това е Еустомата. Купих си лилавата (защото това е любимият ми цвят) от супермаркета миналата година и я презимувах успешно - в разрез с всички правила, които прочетох пост-фактум. А аз ги четох, откак тя цъфна отново напоследък. И стана просто неустоима! Затова сега й купих другарчета (розова и бяла) - отново от супермаркета, и стискам силно палци да са така сговорчиви и държеливи като нея. Защото панелното ми балконче направо светна с тях! А цветовете са много и дълготрайни, а и се отварят поетапно, така че мога да им се радвам цяло лято!
Заканила съм се да им осигуря правилно зимуване. Дано това не развали работата!

И така, според всичко, което прочетох, правилното отглеждане на Еустома изисква много и пряка слънчева светлина, но аз установих, че когато я сложа зад армираното стъкло на балкона, тя се чувства значително по-добре.
За поливането казват да е умерено, но аз я поливам по-обилно и тя очевидно ми се отблагодарява.
За зимуването... инструкциите са да се изреже ниско и да "спи" на тъмно и хладно място с минимално поливане. В никакъв случай навън, защото растението е южно! Аз смятам да ги спазя тази зима, но миналата - съвсем само по усет, просто отрязах прецъфтелите цветове и я преместих от балкона на стълбите. Там вероятно случайно съм уцелила относително верните температура и осветеност, но я поливах щедро цяла зима, даже чат-пат със сигурност съм я преполивала, защото мястото й ми беше малко неудобно за достъп и наливах напосоки.
Така че, аз считам, че Еустомата е яко и адаптивно растение, което носи много радост в дома.