Драцените са най-милите, благодарни и непретенциозни растения след кактусите, които аз съм имала някога. И за разлика от кактусите могат да станат наистина големи и прекрасни.
Аз не искам това от тях, защото нямам място за прекалено големи и прекрасни разстения, но те много се стараят. И се налага да ги режа.
Моите живеят върху една средновисока секция и през няколко години избуяват до тавана, аз ги прерязвам под листната част и си я посаждам отново. Остатъка от стъблото понякога изхвърлям, но по-често успявам да отгледам отново до пускане на разклонение и спешно почвам да му търся нов дом. Обичайно намирам.
Защото драцените са просто прелестни!
Те са десетки, а може би дори стотици видове. Аз си имам трички от най-масовите. Представям ви ги:
Dracaena Massangeana
Dracaena Compacta
Dracaena Marginata
Отгледани в по-добри условия, отколкото предлагам аз, те, както изглежда, дори цъфтят. Никоя от моите никога не е правила дори опит да цъфне, но аз 1/ не губя надежда и 2/ си ги харесвам страшно много и така, защото обичам листните растения дори повече от цъфтящите.
Гледат се лесно, не искат много вода, нито често пресаждане. Понясат известно засушаване и виреят и далече от прозорец, макaр че май близо до такъв ще са по-красиви. И може и да цъфнат :) За последното, струва ми се, трябва да получат шанс да пораснат повече, а не да бъдат рязани отново и отново на всеки 3-4 години...
