Тази
бегония крея с години в хола. И понеже забелязах, че всичко креещо видимо живва, като го преместя на стълбищната площадка... ето я цъфти като полудяла от седмици!
Опитвам се да развъдя и тези две красавици. Мисля, че има надежда.
Тази пък е много стара и стана огромна, откак я преместих в голяма саксия.
От нея се родиха тези двете, както и още много подобни.
Сега изглежда малко рехава, но мисля, че скоро пак ще избуи.
Тази пък я отглеждам с променлив успех. Била е и огромна, буйно цъфтяща и едвам спасявана от последно мижаво стръкче. Сега сме в някаква междинна фаза - спасявам последно стръкче, което поне не е съвсем жалко.
А онази малка
радост, появила се от нищото, както даваше вид на
голям куражлия, за съжаление, както дойде, така си и отиде...