Каменно цвете (Gloxinia)

Каменното цвете е голяма красота. Огромен цвят - ярък и траен, обичайно изобилен. На теория цяло лято трябва да красят прозореца. Уви, макар да имах около 8 саксии с 4-5 различни цвята, тази година едвам успях да им се порадвам. Вероятно защото миналата есен не пожелаха да заспят - даже едно лилаво цъфтя по Коледа.
Затова вчера ги изрязах до дъно и ги приспах. Поне така се надявам. Това са последните 2 цвята, след които започнах засушаването.

Каменното цвете обича много светлина и доста поливане, а малко наторяване никога не вреди.
За да цъфти, трябва да се засуши наесен и след изсъхването на листата да се прибере на тъмно и хладно място. Понеже моите не изсъхнаха миналата есен, сега реших да не рискувам, а направо ги изрязах и прибрах в тъмно и по-хладно кътче, което да се разхлади още с напредването на есента, зимата и пр. Докато спят, се поливат рядко и по съвсем мъничко. Дано да уцеля! Така ми се иска следващото лято да цъфтят истински!

За да не се изтощава растението и цветът да ме радва максимално дълго, аз ги режа, след като се разтворят наппълно, което отнема няколко дни след разпукването на пъпката. Слагам цветовете във вазичка или чаша и сменям водата през няколко дни.

Това е от пиковия момент за сезона - резултат от 3-4 саксии. Останалите цветове изобщо не пожелаха да направят дори по една пъпка, а на тези, които все пак цъфтяха, поне половината пъпки загинаха, без да пораснат.
Пожелавам си догодина по същото време да покажа много снимки и малко думи!

Чаши-кашпи

Имаме вкъщи доста красиви двойки чаши. Някои са празнични подаръци, други са сувенирни, но така или иначе, заедно с другите единични чаени чаши, са твърде много. За чаши. Но ми хрумна, че могат да бъдат чудесни кашпи за малки растения.
Засадих в тях от любимите си сукулентни, както и издънките на любимата ми бегония и ги настаних удобно на любимите си рафтчета заедно с любимите си гювечета :)
Не са ли прекрасни?!

Миг на вдъхновение - сукулентни

Така се вдъхнових, че не помислих къде ще сложа готовия продукт... Затова снимката е на прозореца... И засега току местя чашата, за да не пострада творението ми.
Самата чаша е от някакъв несполучлив подарък, а декорацията й - от единствения ми опит да се занимавам с декупаж... Е, най-после е съвършена, макар и все още без място :)

Един кактус

Както вече споделих, кактусите са ми любими, но - срам, не срам, не знам конкретното име на нито един. А аз ги имам доста.
Този тук цъфтя продължително и много красиво напоследък, но аз пропуснах да го снимам в най-красивата му фаза. Както и да е, наличието на цветове точно в този момент му отреди честта да е първият, представен  в блога, а също така да стане и корица.
Кактусите по правило са лесни за гледане, а този е един от най-лесните, които съм имала някога. Дали защото е много месест и компактен, дали защото има доста лоши бодлички, или пък защото е със сравнително бавен метаболизъм (бавнорастящ е), но не иска почти никакви грижи, вирее навсякъде, може да не се пресажда 5-6 години, че и повече, а цъфти обилно и красиво - ежегодно.

---
В ъгълчето на снимката се вижда малко от споменатите панички, в които са засадени върбинките.

Върбинка (Verbena)

Прихванах я почти на шега. Откопаха ми 5 стръкчета от една градина, а аз нямах съндъче под ръка, нито време да ида да си купя. Пред риска да умрат в торбичката си, подходих творчески. Озърнах се с какво разполагам и видях 5 странни панички, които незнайно отде са се взели, но които все не изхвърлям. Или са капаци от нещо, или неуспешна покупка на мъжа ми с цел да си държи дребни чаркове в тях - все едно, грозни и неудобни са, но понеже са нови, някак си не са стигнали до боклука...
Та, без дори да ги продупча, ги напълних с пръст (с по няколко камъчета на дъното) и боднах стръкчетата върбинка в тях - всяко в отделна, естествено. Не бях взела инструкции за отглеждане и не потърсих такива, защото нямах голяма надежда да оживеят. Сложих ги на слъце на балкона и започнах да ги поливам редовно, но по малко - нали "саксиите" им си нямат дупки.
Но те бяха добри с мен. Живнаха почти веднага и много скоро имах първия цвят. Една по една всичките цъфнаха. Като прецъфтяха, орязах ги и продължих по същия начин. Една изсъхна, но другите пуснаха издънки и израстъци и започнаха втори цъфтеж.
Листата и стъблата им се доста измъчени, така че в края на сезона вероятно всичко ще замине в кофата, но аз включих Върбинката в списъка си с красиви и непретенциозни градинско-балконски радости. И другата пролет смятам да си засадя правилно колкото различни цветове успея да си набавя.

---
P.S. 20.09.2017
До края на август върбинките една по една се предадоха, повяхнаха и изсъхнаха. Освен една.
На 15 септември наболите пъпчици се оцветиха в яркорозово. На следващата сутрин имах това:

След още ден-два - това:

А от тази сутрин вече мога да се радвм на тази красота:

Обичам я!

---
А после цъфна друго клонче...

 ...и на 25/09 вече изглежда така:

Еустома (Eustoma)

Моята любов са кактусите и сукулентните, но понякога и някоя друга красавица се настанява в сърцето ми. Този сезон това е Еустомата. Купих си лилавата (защото това е любимият ми цвят) от супермаркета миналата година и я презимувах успешно - в разрез с всички правила, които прочетох пост-фактум. А аз ги четох, откак тя цъфна отново напоследък. И стана просто неустоима! Затова сега й купих другарчета (розова и бяла) - отново от супермаркета, и стискам силно палци да са така сговорчиви и държеливи като нея. Защото панелното ми балконче направо светна с тях! А цветовете са много и дълготрайни, а и се отварят поетапно, така че мога да им се радвам цяло лято!
Заканила съм се да им осигуря правилно зимуване. Дано това не развали работата!

И така, според всичко, което прочетох, правилното отглеждане на Еустома изисква много и пряка слънчева светлина, но аз установих, че когато я сложа зад армираното стъкло на балкона, тя се чувства значително по-добре.
За поливането казват да е умерено, но аз я поливам по-обилно и тя очевидно ми се отблагодарява.
За зимуването... инструкциите са да се изреже ниско и да "спи" на тъмно и хладно място с минимално поливане. В никакъв случай навън, защото растението е южно! Аз смятам да ги спазя тази зима, но миналата - съвсем само по усет, просто отрязах прецъфтелите цветове и я преместих от балкона на стълбите. Там вероятно случайно съм уцелила относително верните температура и осветеност, но я поливах щедро цяла зима, даже чат-пат със сигурност съм я преполивала, защото мястото й ми беше малко неудобно за достъп и наливах напосоки.
Така че, аз считам, че Еустомата е яко и адаптивно растение, което носи много радост в дома.