Миналата година ентусиазирано напълних сандъче с теменужки. Разни цветове. Едвам се спрях. Исках ги всичките. Но дали бяха твърде култивирани, дали твърде нагъсто, или пък просто ги изпържих, но загинаха преди да успея да се похваля тук...
Една от тях, обаче (видно, най-обикновената, но в любимия ми цвят!), е оцеляла!
Даже се е размножила. И към края на зимата ме зарадва с първия си цвят. А в този вид посрещна пролетта!
Като я видях какви ги върши, реших, че нови теменужки не ща, а туй сандъче ще си е само нейно. И е на сянка. Стискам палци!
