петък, 8 декември 2017 г.

Летен спомен...

Градински букет...
...голям и красив...
...дошъл от един прекрасен селски двор...








понеделник, 6 ноември 2017 г.

Самораслячето оцеля!


Моята малка изненада се държа много храбро. Обаче вървеше на залиняване. Като взе да застудява, прибрах я от балкона и я строих на един слънчев перваз. И тя живна! Израсна отново и дори цъфна, при това далеч по-обилно от преди.


И оцеля почти до края на октомври, когато при поредното рязко застудяване загина за една нощ :( Изчезна така внезапно, както се и появи...

Не знам ще избие ли отново, но много се надявам! Не защото е някакво чудо невиждано, а защото беше моето странно малко чудо!

четвъртък, 26 октомври 2017 г.

Драцена / Dracaena


Драцените са най-милите, благодарни и непретенциозни растения след кактусите, които аз съм имала някога. И за разлика от кактусите могат да станат наистина големи и прекрасни.
Аз не искам това от тях, защото нямам място за прекалено големи и прекрасни разстения, но те много се стараят. И се налага да ги режа.
Моите живеят върху една средновисока секция и през няколко години избуяват до тавана, аз ги прерязвам под листната част и си я посаждам отново. Остатъка от стъблото понякога изхвърлям, но по-често успявам да отгледам отново до пускане на разклонение и спешно почвам да му търся нов дом. Обичайно намирам.
Защото драцените са просто прелестни!
Те са десетки, а може би дори стотици видове. Аз си имам трички от най-масовите. Представям ви ги:

Dracaena Massangeana
Dracaena Compacta
Dracaena Marginata

Отгледани в по-добри условия, отколкото предлагам аз, те, както изглежда, дори цъфтят. Никоя от моите никога не е правила дори опит да цъфне, но аз 1/ не губя надежда и 2/ си ги харесвам страшно много и така, защото обичам листните растения дори повече от цъфтящите.
Гледат се лесно, не искат много вода, нито често пресаждане. Понясат известно засушаване и виреят и далече от прозорец, макaр че май близо до такъв ще са по-красиви. И може и да цъфнат :) За последното, струва ми се, трябва да получат шанс да пораснат повече, а не да бъдат рязани отново и отново на всеки 3-4 години...

събота, 7 октомври 2017 г.

Калдаръмчета пред входа

Тъй и тъй съм на междублокова вълна...
Голямата градушка от преди няколко години опустоши всичко, що си имахме пред входа. Няколкото дървета рухнаха цели. На тяхно място сега се мъчат да се утвърдят някакви младички фиданки, а останалата растителност се крепи с променлив успех, лишена от закрилата на дървета над себе си. Засега само здравецът има някакъв шанс.
Затова огромна радост ми достави да видя как смело пробиха здравеца и треволяка и заискриха с цветовете си тези сладурчета:



събота, 30 септември 2017 г.

Сред блоковете - дървовидна ружа / Hibiscus syriacus

Бели ружи, нежни ружи
Цъфнали са на прозорец,
Случайно аз оттам минах,
Разболях се кат ги видях.

Не ще мина вече от тамо,
Ще цъфтят ли аз не питам,
Сън сънувам тия ружи,
По-добре да ги не виждам.

Тъжен ден, камбани бият –
Днес се жени мойта мила,
Дали от очи й черни
Ще да капнат две сълзици.

Само веднъж ружа цъфти,
Само веднъж сърце страда,
Кажете й, до кат умра
Само нея аз ще любя.

Мдааа... Обичах ружите още преди да разбера какво са точно, защото много харесвам тази песен. Разбира се, в нея става дума за други ружи, не за дървовидните, но думата винаги ми вика тази асоциация.
А тях внезапно забелязах току в края на сезона им, когато вече тръгваха да прецъфтяват. Не че не съм ги виждала никога. Просто един ден не подтичквах нанякъде, ами вървях като човек (сигурно торбите са ми тежали повече от обичайното) и ми направи впечатление колко са много - по няколко пред всеки блок. И добре че успях да ги снимам още на другия ден, защото съвсем скоро след това Общината проводи едни юнаци с моторни резачки и от повечето и помен не остана...







Надявам се другото лято пак да избуят!

петък, 22 септември 2017 г.

Винка (Vinca)


Сдобих се с микс от розови и бели винки набързо и леко необмислено. Наживо не бяха като на картинката, но все пак си ги харесах. Получих инструкции за много вода и пряка слънчева светлина. Аз нямах такова точно място и малко се притеснявах, докато го измисля.
От една страна виждах колко добре се развиват, от друга - нали имах инструкции?! Пък и с такива са пълни стотици улични саксии и сандъци - би трябвало да държат на всякакъв мор!
В крайна сметка открих слънчевото местенце и я навесих да се пържи.

Скоро разбрах, че е било грешка, но вече беше късно. Ето резултата, заснет след като я свалих преди поредната буря:

Потърсих информация (по-добре късно, отколкото никога) и се ядосах, че не го направих веднага. Сенчестото място се оказа по-доброто.
Само за дестина дни зад армираното стъкло винката започна да се отървава от жълтите си листа и да пуска нови свежи яркозелени листенца!




За този сезон свърши вече, но сега да видим за другото противоречие. Първоначалната информаци ябеше, че могат да зимуват на закрито и да си ги имам с години. Обаче като четох, пишеше друго, а именно, че по нашите земи няма условия за многогодишно отглеждане.
Избрала съм място за зимуване. След година пак ще пиша. Ако има за какво.

---
Точно на 15 септември получих много приятна изненада и от върбинката, така че дописах публикацията :)

сряда, 13 септември 2017 г.

Една бегония-саморасляк

Поне така ми се струва - че е бегония, от градинските. Появи се сякаш от нищото в саксията на скалните рози. Не мога да си представя как е попаднала там. И я видях когато вече дори цъфтеше. Все едно за една нощ израсна!
Подходих ентусиазирано и внимателно я извадих с коренчето:
После я посадих в пластмасова чашка и я поставих в кашпа, съгласно последното ми увлечение:
Докато разкажа историята й, тя започна да прецъфтява и повяхва, а и не знам каква трайност би могла да има, но макар за кратко, беше моя гордост:
Красавица!