сряда, 14 февруари 2018 г.

Нестандартна Валентинка на Трифон Зарезан

Получих единствено в света цвете тази година. Светещо! Моят домашен майстор го е изработил специално за мен:


Още си няма място, но нямах търпение да се похваля!

Аз пък подходих към двойния празник с храна, а не с подаръци!
Бухтички с много любов за закуска по случай Св. Валентин и пица с червено вино за вечеря, за да уважим подобаващо и нашия си светия :)

---

А ако искате и вие да изненадате някого с уникален подарък, но нямате времето или познанията за това, не се колебайте да се свържете с мен! Аз ще ви насоча към правилния човек :)

понеделник, 29 януари 2018 г.

Еленови рога

...готови да цъфтят!

---
Всъщност, не съм сигурна, че това е правилното название на това растение. Обаче за такова ми го даде една Елена (!) преди повече от 15 години и така си го наричам. То е едно от най-дълго оцелелите в дома ми. На няколко пъти спасявано от последно клюмнали стръкче, разсаждано десетки пъти, понякога цъфтяло обилно, друг път - хич... Сега е в апогей и бързам да го похваля, преди да реши нещо друго.

петък, 19 януари 2018 г.

Палма Цикас (Cycas)

 ...през лятото...

...и сега - с цъфналото Коледниче...

---
Вкъщи линееше с години, преди да му дам последен шанс - изнесох го на стълбищната площадка. И той се възползва на 100%... явно моите грижи му бяха в повече :)

неделя, 24 декември 2017 г.

Араукария за Коледа (Araucaria)

Имам си я от години и макар и да не е съвсем истинско коледно дръвче, съгласно нашите представи, араукарията ми обичайно съвсем успешно играе ролята в нашия дом.
Обикновено заема централно място и получава много украса, но този път официално нагиздихме една изкуствена елхичка, затова сега - скромно закичена, остана в своето ъгълче.

Араукарията е много непретенциозно и издръжливо растение, дори в нетипичните за вида си условия. Расте бавно, пресажда се през 3-4 години, вирее практически при всякакви условия. Условията, обаче, трябва да са стайни. За зимата е ясно, но пробвах да я гледам на балкон през лятото и беше грешка. Оцеля, но така прежълтя и пресъхна, че почти я бях отписала..
Клончетата са много нежни и лесно натежават от собствената си тежест. Напролет смятам да рискувам  и да ги подстрижа, че да видим как ще им се отрази.
Но дотогава има време, а засега Весела Коледа на всички!

петък, 8 декември 2017 г.

Летен спомен...

Градински букет...
...голям и красив...
...дошъл от един прекрасен селски двор...








понеделник, 6 ноември 2017 г.

Самораслячето оцеля!


Моята малка изненада се държа много храбро. Обаче вървеше на залиняване. Като взе да застудява, прибрах я от балкона и я строих на един слънчев перваз. И тя живна! Израсна отново и дори цъфна, при това далеч по-обилно от преди.


И оцеля почти до края на октомври, когато при поредното рязко застудяване загина за една нощ :( Изчезна така внезапно, както се и появи...

Не знам ще избие ли отново, но много се надявам! Не защото е някакво чудо невиждано, а защото беше моето странно малко чудо!

четвъртък, 26 октомври 2017 г.

Драцена / Dracaena


Драцените са най-милите, благодарни и непретенциозни растения след кактусите, които аз съм имала някога. И за разлика от кактусите могат да станат наистина големи и прекрасни.
Аз не искам това от тях, защото нямам място за прекалено големи и прекрасни разстения, но те много се стараят. И се налага да ги режа.
Моите живеят върху една средновисока секция и през няколко години избуяват до тавана, аз ги прерязвам под листната част и си я посаждам отново. Остатъка от стъблото понякога изхвърлям, но по-често успявам да отгледам отново до пускане на разклонение и спешно почвам да му търся нов дом. Обичайно намирам.
Защото драцените са просто прелестни!
Те са десетки, а може би дори стотици видове. Аз си имам трички от най-масовите. Представям ви ги:

Dracaena Massangeana
Dracaena Compacta
Dracaena Marginata

Отгледани в по-добри условия, отколкото предлагам аз, те, както изглежда, дори цъфтят. Никоя от моите никога не е правила дори опит да цъфне, но аз 1/ не губя надежда и 2/ си ги харесвам страшно много и така, защото обичам листните растения дори повече от цъфтящите.
Гледат се лесно, не искат много вода, нито често пресаждане. Понясат известно засушаване и виреят и далече от прозорец, макaр че май близо до такъв ще са по-красиви. И може и да цъфнат :) За последното, струва ми се, трябва да получат шанс да пораснат повече, а не да бъдат рязани отново и отново на всеки 3-4 години...